Ти си частицата, която ми липсваше...

Какво е слънцето без луната

и светлината без тъмнината?

Какво е вълкът без гората

и радостта без тъгата?

Какво е мирът без войната

и тялото без душата?

Какво е пчелата без цветята

и животът без нещата?

Денят без нощта и риба без вода?

Морето без вълните

и детето без мечтите?

Влюбеният без любовта

и принцът без просяка?

Какво са те, когато са наполовина?

Без теб ли съм - не съм щастлива!

Големият кораб

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха хиляди мисли, сърцето ù страдаше... от очите ù потече сълза - като диамант заблестя.

Време беше да се задоволи с лодките, които вече бяха там, клатейки се от прибоя. Трябваше да приеме факта, че големият кораб отдавна си замина.

                                   *             *             *

Хвърли едно златно сърце в морето и се усмихна.

Дъга

Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?!
Мила обвивка има сякаш, нали?!
Нали така?! Защо мълчиш?
Кажи ''Така е...'' и да се знае.
Глух за мойте думи си
някой е изтръгнал душата си.
Малки парчета по пода се търкалят,
а часовниците тракат ли, тракат...
Дъгата ми бавно избледнява
някой от стъклото я размазва...
Съмна се.
Слънцето почти изгряло е,
почти малко сгряло ме е.
Думите излишни са
сякаш от други чути са.
Очите ми се затварят
безмълвна ме оставят.